Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято,
опърлено от зима безгранична,
рисуващо безпаметност, когато
"Залипсва ми" не беше твърде лично.
И пак ли ще виним редовно времето?
Търпението понякога е лустро,
понякога е обич, ненавременна,
а друг път крие вакуум на чувства.
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
