Студено ми е

24 февр. 2015 г., 21:54

Поэзия » Другая

360 0 2

в памет на Илко Карайчев - zefpet

Замята зима заскрежен шинел,

със северните ветрове флиртува.

Отмята гарван в черния тефтер,

че вече като ангел съществуваш

и в светъл спомен в моето сърце,

и в прочит на стиха ти ненаписан,

след който ще ти звънна... ала не!

До теб с молитва стига се. И с мисъл.

Скрипти под стъпките смразен снегът,

доскоро танц във въздуха танцувал.

И питам, питам аз... (За кой ли път?!)

Защо? Защо? Но никой не ме чува.

Една година зима все е вън.

И ще фучи навярно безконечно.

Спокоен да е вечният ти сън!

Студено е. Студена, тъжна вечер...

Валентина Йосифова