Студено ми е
в памет на Илко Карайчев - zefpet
Замята зима заскрежен шинел,
със северните ветрове флиртува.
Отмята гарван в черния тефтер,
че вече като ангел съществуваш
и в светъл спомен в моето сърце,
и в прочит на стиха ти ненаписан,
след който ще ти звънна... ала не!
До теб с молитва стига се. И с мисъл.
Скрипти под стъпките смразен снегът,
доскоро танц във въздуха танцувал.
И питам, питам аз... (За кой ли път?!)
Защо? Защо? Но никой не ме чува.
Една година зима все е вън.
И ще фучи навярно безконечно.
Спокоен да е вечният ти сън!
Студено е. Студена, тъжна вечер...
Валентина Йосифова
© Валентина Лозова All rights reserved.
