FFortuna (Петя Павлова)
67 114
7 нояб. 2017 г., 11:29

Стъпки в нищото 

  Поэзия » Другая
967 12 17

В пресечената местност на живота ми 

не стъпвай, ако няма да останеш. 

Нагарчат ми далечните самотности, 

подписани от нищо обещано. 

 

Скалите са високи за изкачване, 

изострени от време и от хора, 

по формата напомнят за пазачите, 

обрекли се на чуждата каторга. 

 

Пътеките, от допира до стръмното, 

стесняват върховете си виновно. 

А мракът продължава след разсъмване. 

Денят е неначената условност. 

 

Дърветата, посипали мълчание 

в зародиша си, няма да покълнат. 

От ехото им, в тона на камбаните, 

гнездата с недоверие са пълни. 

 

Сега съм като белег върху картата –

от бродници, преминали нататък. 

Следите им до корени са парещи... 

Не стъпвай, ако няма да останеш. 

© Петя Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??