Стъпки в нищото
В пресечената местност на живота ми
не стъпвай, ако няма да останеш.
Нагарчат ми далечните самотности,
подписани от нищо обещано.
Скалите са високи за изкачване,
изострени от време и от хора,
по формата напомнят за пазачите,
обрекли се на чуждата каторга.
Пътеките, от допира до стръмното,
стесняват върховете си виновно.
А мракът продължава след разсъмване.
Денят е неначената условност.
Дърветата, посипали мълчание
в зародиша си, няма да покълнат.
От ехото им, в тона на камбаните,
гнездата с недоверие са пълни.
Сега съм като белег върху картата –
от бродници, преминали нататък.
Следите им до корени са парещи...
Не стъпвай, ако няма да останеш.
© Петя Павлова All rights reserved.
