Стъпки в нищото
В пресечената местност на живота ми
не стъпвай, ако няма да останеш.
Нагарчат ми далечните самотности,
подписани от нищо обещано.
Скалите са високи за изкачване,
изострени от време и от хора,
по формата напомнят за пазачите,
обрекли се на чуждата каторга.
Пътеките, от допира до стръмното,
стесняват върховете си виновно.
А мракът продължава след разсъмване.
Денят е неначената условност.
Дърветата, посипали мълчание
в зародиша си, няма да покълнат.
От ехото им, в тона на камбаните,
гнездата с недоверие са пълни.
Сега съм като белег върху картата –
от бродници, преминали нататък.
Следите им до корени са парещи...
Не стъпвай, ако няма да останеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
