7.11.2017 г., 11:29

Стъпки в нищото

1.3K 12 18

В пресечената местност на живота ми 

не стъпвай, ако няма да останеш. 

Нагарчат ми далечните самотности, 

подписани от нищо обещано. 

 

Скалите са високи за изкачване, 

изострени от време и от хора, 

по формата напомнят за пазачите, 

обрекли се на чуждата каторга. 

 

Пътеките, от допира до стръмното, 

стесняват върховете си виновно. 

А мракът продължава след разсъмване. 

Денят е неначената условност. 

 

Дърветата, посипали мълчание 

в зародиша си, няма да покълнат. 

От ехото им, в тона на камбаните, 

гнездата с недоверие са пълни. 

 

Сега съм като белег върху картата –

от бродници, преминали нататък. 

Следите им до корени са парещи... 

Не стъпвай, ако няма да останеш. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • !!!
    Пътеките, от допира до стръмното,
    стесняват върховете си виновно.
    А мракът продължава след разсъмване.
    Денят е неначената условност.
  • Тази поезия изпълни душата ми! Няма нужда от думи!
  • Много хубави думи ми казвате! Отново благодаря!
  • Очарована съм, обездумена и изпълнена до край с Поезия! Силно те аплодирам, забележителен талант си!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...