FFortuna (Петя Павлова)
67 114
7.11.2017 г., 11:29 ч.

Стъпки в нищото 

  Поезия » Друга
970 12 17

В пресечената местност на живота ми 

не стъпвай, ако няма да останеш. 

Нагарчат ми далечните самотности, 

подписани от нищо обещано. 

 

Скалите са високи за изкачване, 

изострени от време и от хора, 

по формата напомнят за пазачите, 

обрекли се на чуждата каторга. 

 

Пътеките, от допира до стръмното, 

стесняват върховете си виновно. 

А мракът продължава след разсъмване. 

Денят е неначената условност. 

 

Дърветата, посипали мълчание 

в зародиша си, няма да покълнат. 

От ехото им, в тона на камбаните, 

гнездата с недоверие са пълни. 

 

Сега съм като белег върху картата –

от бродници, преминали нататък. 

Следите им до корени са парещи... 

Не стъпвай, ако няма да останеш. 

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??