20 июл. 2010 г., 14:28

Свещения съсъд

1.1K 0 0

 

О, София!

Запей ти оназ песен прекрасна,

разказваща за девата и съдбата

ù ужасна.

Песен, проехтяла през вековете,

възхваляваща Царицата небесна.

Прокудена и поругана,

скрила тайна, от никого не разбрана.

Но тя ще да живей, майката на

Меровей!

Таз песен стара пее

за жена без поквара.

Красива и нежна, тя

става Избраница една.

Но постига я зла беда и в земя

далечна бяга тя.

Разказва се още как

храмовите рицари честта

ù пазели и криели

от света жесток.

Роза я наричали,

във Водата я криели.

Рицари безброй търсели

нея и съсъда загубен.

Малцина избрани

знаели тайната на

Розата прекрасна.

Но оназ жестока Змия ги

преследвала бясна и търсела

Дамата с гълъбите.

Измъчвала и тровела храмовците,

претърсвала девиците.

Избивала меровейците.

Почти затрила наследниците.

Но Розата не увехнала

и въпреки скрита, показно

избегнала Змията страшна.

 

О, София, видиш ли?

Организирана била орис ужасна.

Но Гълъб лови ли се?

Нима Розата тъпче ли се?

Родените от Нея не

ще умрат.

Синовете на Лозата не ще

се предадат.

И Гълъб бял продължава

да лети.

Над Розата червена не спира

да кръжи.

Кажи, о, Софиьо, кога ще таз

песен изпееш?

И кога, о, Богиньо, на хоризонта

ще изгрееш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...