Jul 20, 2010, 2:28 PM

Свещения съсъд

1.1K 0 0

 

О, София!

Запей ти оназ песен прекрасна,

разказваща за девата и съдбата

ù ужасна.

Песен, проехтяла през вековете,

възхваляваща Царицата небесна.

Прокудена и поругана,

скрила тайна, от никого не разбрана.

Но тя ще да живей, майката на

Меровей!

Таз песен стара пее

за жена без поквара.

Красива и нежна, тя

става Избраница една.

Но постига я зла беда и в земя

далечна бяга тя.

Разказва се още как

храмовите рицари честта

ù пазели и криели

от света жесток.

Роза я наричали,

във Водата я криели.

Рицари безброй търсели

нея и съсъда загубен.

Малцина избрани

знаели тайната на

Розата прекрасна.

Но оназ жестока Змия ги

преследвала бясна и търсела

Дамата с гълъбите.

Измъчвала и тровела храмовците,

претърсвала девиците.

Избивала меровейците.

Почти затрила наследниците.

Но Розата не увехнала

и въпреки скрита, показно

избегнала Змията страшна.

 

О, София, видиш ли?

Организирана била орис ужасна.

Но Гълъб лови ли се?

Нима Розата тъпче ли се?

Родените от Нея не

ще умрат.

Синовете на Лозата не ще

се предадат.

И Гълъб бял продължава

да лети.

Над Розата червена не спира

да кръжи.

Кажи, о, Софиьо, кога ще таз

песен изпееш?

И кога, о, Богиньо, на хоризонта

ще изгрееш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...