Всеки спомен за теб превърнах във храм,
храм без икони, само с восъчни мисли,
свято място, където със тръпнеща длан
преобръщам душата, после тръгвам – пречистена.
Прежадняла, отново се връщам в Светая светих,
паля свещ, шепна думи молитвено-истински,
трийсет рани и три угасени слънца възкресих,
а до вчера – неверница бях, бях атеистка.