27 апр. 2013 г., 18:50

Светкавица 

  Поэзия
1287 1 9

Като светкавица в очите ми проблесна,
макар че аз не бях планувал да те срещна...

Светкавица... и то каква?! - от тези дето,
след ярък плам раздират сякаш с гръм небето

и ехото не ще да глъхне със години
и се търкаля  между старите комини,

вибрира по стъклата прашни и боботи
със някакви неизмерими обороти...

... но някой ден, когато съмне, мила моя,
ще има друго измерение покоят...

Подвиват крак желанията уморени -
светкавицата стихва в две очи зелени...

Посоките ще спрат във ъгъла на стая,
в която споменът за мене ще витае,

и може би ще ти напомня някой кичур,
че никой друг не те е като мен обичал...

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??