Светкавица
Като светкавица в очите ми проблесна,
макар че аз не бях планувал да те срещна...
Светкавица... и то каква?! - от тези дето,
след ярък плам раздират сякаш с гръм небето
и ехото не ще да глъхне със години
и се търкаля между старите комини,
вибрира по стъклата прашни и боботи
със някакви неизмерими обороти...
... но някой ден, когато съмне, мила моя,
ще има друго измерение покоят...
Подвиват крак желанията уморени -
светкавицата стихва в две очи зелени...
Посоките ще спрат във ъгъла на стая,
в която споменът за мене ще витае,
и може би ще ти напомня някой кичур,
че никой друг не те е като мен обичал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
