Apr 27, 2013, 6:50 PM

Светкавица

  Poetry
1.6K 1 9

Като светкавица в очите ми проблесна,
макар че аз не бях планувал да те срещна...

Светкавица... и то каква?! - от тези дето,
след ярък плам раздират сякаш с гръм небето

и ехото не ще да глъхне със години
и се търкаля  между старите комини,

вибрира по стъклата прашни и боботи
със някакви неизмерими обороти...

... но някой ден, когато съмне, мила моя,
ще има друго измерение покоят...

Подвиват крак желанията уморени -
светкавицата стихва в две очи зелени...

Посоките ще спрат във ъгъла на стая,
в която споменът за мене ще витае,

и може би ще ти напомня някой кичур,
че никой друг не те е като мен обичал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...