Apr 27, 2013, 6:50 PM

Светкавица

  Poetry
1.6K 1 9

Като светкавица в очите ми проблесна,
макар че аз не бях планувал да те срещна...

Светкавица... и то каква?! - от тези дето,
след ярък плам раздират сякаш с гръм небето

и ехото не ще да глъхне със години
и се търкаля  между старите комини,

вибрира по стъклата прашни и боботи
със някакви неизмерими обороти...

... но някой ден, когато съмне, мила моя,
ще има друго измерение покоят...

Подвиват крак желанията уморени -
светкавицата стихва в две очи зелени...

Посоките ще спрат във ъгъла на стая,
в която споменът за мене ще витае,

и може би ще ти напомня някой кичур,
че никой друг не те е като мен обичал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...