17 мая 2015 г., 00:00

Светлина

667 0 7

Вска вечер бушуват

мислите в мене...

Вълнуват ме,

завихрят се,

изгарят ме...

А мракът

в моята душа...

окован,

далеч от мен

остава...

Родена в битки

и в битките калена,

душата озарена днес лети...

А светлината бавно

се прокрадва,

стопява ледът

от моето сърце...

За пътят на душата

нямам думи,

дори в стих

в песен,

да ги посветя...

Обвити мислите остават

в седефената красота

на лунен блясък

върху бисер...

И светлото в мен

се ражда,

душата днес

блести от светлина.

И светъл лъч -

надеждата прокарва...

Светлина!

     Сетлина!

          Свтлина!

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кръстина,благодаря ти за хубавия коментар!
  • "И светлото в мен
    се ражда,
    душата днес
    блести от светлина.
    И светъл лъч -
    надеждата прокарва...
    Светлина!
    Сетлина!
    Свтлина!"
    --------------------------------------------------------------
    Красива поетична изповед, сътворена талантливо! Съдържа жизнеутвърждаващо, актуално и много оптимистично послание! Оригинални, силни и стилни метафори! Много ми хареса! Поздрави!
  • Ренета,благодаря ти!
  • С Георги! Харесах!
  • Антоан,благодаря ти!
    И аз харесах твоите стихове.
    Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...