17.05.2015 г., 0:00

Светлина

670 0 7

Вска вечер бушуват

мислите в мене...

Вълнуват ме,

завихрят се,

изгарят ме...

А мракът

в моята душа...

окован,

далеч от мен

остава...

Родена в битки

и в битките калена,

душата озарена днес лети...

А светлината бавно

се прокрадва,

стопява ледът

от моето сърце...

За пътят на душата

нямам думи,

дори в стих

в песен,

да ги посветя...

Обвити мислите остават

в седефената красота

на лунен блясък

върху бисер...

И светлото в мен

се ражда,

душата днес

блести от светлина.

И светъл лъч -

надеждата прокарва...

Светлина!

     Сетлина!

          Свтлина!

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кръстина,благодаря ти за хубавия коментар!
  • "И светлото в мен
    се ражда,
    душата днес
    блести от светлина.
    И светъл лъч -
    надеждата прокарва...
    Светлина!
    Сетлина!
    Свтлина!"
    --------------------------------------------------------------
    Красива поетична изповед, сътворена талантливо! Съдържа жизнеутвърждаващо, актуално и много оптимистично послание! Оригинални, силни и стилни метафори! Много ми хареса! Поздрави!
  • Ренета,благодаря ти!
  • С Георги! Харесах!
  • Антоан,благодаря ти!
    И аз харесах твоите стихове.
    Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...