May 17, 2015, 12:00 AM

Светлина

  Poetry » Other
669 0 7

Вска вечер бушуват

мислите в мене...

Вълнуват ме,

завихрят се,

изгарят ме...

А мракът

в моята душа...

окован,

далеч от мен

остава...

Родена в битки

и в битките калена,

душата озарена днес лети...

А светлината бавно

се прокрадва,

стопява ледът

от моето сърце...

За пътят на душата

нямам думи,

дори в стих

в песен,

да ги посветя...

Обвити мислите остават

в седефената красота

на лунен блясък

върху бисер...

И светлото в мен

се ражда,

душата днес

блести от светлина.

И светъл лъч -

надеждата прокарва...

Светлина!

     Сетлина!

          Свтлина!

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кръстина,благодаря ти за хубавия коментар!
  • "И светлото в мен
    се ражда,
    душата днес
    блести от светлина.
    И светъл лъч -
    надеждата прокарва...
    Светлина!
    Сетлина!
    Свтлина!"
    --------------------------------------------------------------
    Красива поетична изповед, сътворена талантливо! Съдържа жизнеутвърждаващо, актуално и много оптимистично послание! Оригинални, силни и стилни метафори! Много ми хареса! Поздрави!
  • Ренета,благодаря ти!
  • С Георги! Харесах!
  • Антоан,благодаря ти!
    И аз харесах твоите стихове.
    Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...