Светлината - мое щастие - стих: от K07051954 (Крисимира Найденова )

12 дек. 2010 г., 21:40

Поэзия

570 0 2

СВЕТЛИНАТА - МОЕ ЩАСТИЕ

Не се предадох на съблазни и сплетни.

Не приех приятелство на подигравки.

Не се предадох на лъжи - отчаяни.

Не оставих любовта ми... да крещи.

Търсех истински приятели - уви!

Откривах всякакви измислици.

Стъпвах до огъня, покрай калта.

Останах невредима - цяла на брега.

Чужди са ми обсъждания, ругатни.

Преградата оставих си - заключена.

Дързостта с мен не се сприятели.

Красотата в тъмното е винаги невидима.

Приех живота за учител.

Съветник ми е... съвестта.

Светлината е мое щастие и сила.

Присъствието ми е - единствено и...

истинско.