12 дек. 2010 г., 21:40

Светлината - мое щастие

800 0 2

СВЕТЛИНАТА - МОЕ ЩАСТИЕ


 

Не  се  предадох  на съблазни  и  сплетни.

Не  приех  приятелство  на  подигравки.

Не  се  предадох  на  лъжи  -  отчаяни.

Не  оставих  любовта  ми... да  крещи.


 

Търсех  истински  приятели  -  уви!

Откривах  всякакви  измислици.

Стъпвах  до  огъня, покрай  калта.

Останах  невредима  -  цяла  на  брега.


 

Чужди  са  ми  обсъждания, ругатни.

Преградата  оставих  си  -  заключена.

Дързостта  с  мен  не  се  сприятели.

Красотата в тъмното е винаги невидима.


 

Приех  живота  за  учител.

Съветник  ми  е...  съвестта.

Светлината  е  мое  щастие  и  сила.

Присъствието ми е - единствено и...

                                                         истинско.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...