12 дек. 2010 г., 21:40

Светлината - мое щастие

794 0 2

СВЕТЛИНАТА - МОЕ ЩАСТИЕ


 

Не  се  предадох  на съблазни  и  сплетни.

Не  приех  приятелство  на  подигравки.

Не  се  предадох  на  лъжи  -  отчаяни.

Не  оставих  любовта  ми... да  крещи.


 

Търсех  истински  приятели  -  уви!

Откривах  всякакви  измислици.

Стъпвах  до  огъня, покрай  калта.

Останах  невредима  -  цяла  на  брега.


 

Чужди  са  ми  обсъждания, ругатни.

Преградата  оставих  си  -  заключена.

Дързостта  с  мен  не  се  сприятели.

Красотата в тъмното е винаги невидима.


 

Приех  живота  за  учител.

Съветник  ми  е...  съвестта.

Светлината  е  мое  щастие  и  сила.

Присъствието ми е - единствено и...

                                                         истинско.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...