12.12.2010 г., 21:40

Светлината - мое щастие

801 0 2

СВЕТЛИНАТА - МОЕ ЩАСТИЕ


 

Не  се  предадох  на съблазни  и  сплетни.

Не  приех  приятелство  на  подигравки.

Не  се  предадох  на  лъжи  -  отчаяни.

Не  оставих  любовта  ми... да  крещи.


 

Търсех  истински  приятели  -  уви!

Откривах  всякакви  измислици.

Стъпвах  до  огъня, покрай  калта.

Останах  невредима  -  цяла  на  брега.


 

Чужди  са  ми  обсъждания, ругатни.

Преградата  оставих  си  -  заключена.

Дързостта  с  мен  не  се  сприятели.

Красотата в тъмното е винаги невидима.


 

Приех  живота  за  учител.

Съветник  ми  е...  съвестта.

Светлината  е  мое  щастие  и  сила.

Присъствието ми е - единствено и...

                                                         истинско.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...