Dec 12, 2010, 9:40 PM

Светлината - мое щастие

  Poetry
795 0 2

СВЕТЛИНАТА - МОЕ ЩАСТИЕ


 

Не  се  предадох  на съблазни  и  сплетни.

Не  приех  приятелство  на  подигравки.

Не  се  предадох  на  лъжи  -  отчаяни.

Не  оставих  любовта  ми... да  крещи.


 

Търсех  истински  приятели  -  уви!

Откривах  всякакви  измислици.

Стъпвах  до  огъня, покрай  калта.

Останах  невредима  -  цяла  на  брега.


 

Чужди  са  ми  обсъждания, ругатни.

Преградата  оставих  си  -  заключена.

Дързостта  с  мен  не  се  сприятели.

Красотата в тъмното е винаги невидима.


 

Приех  живота  за  учител.

Съветник  ми  е...  съвестта.

Светлината  е  мое  щастие  и  сила.

Присъствието ми е - единствено и...

                                                         истинско.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...