Светлопад
Със залеза започва той
да потъва в хоризонта
Денят е мъдър в покой,
преди нощта да се опомни...
Тя ще спусне тъмен плащ,
обсипан със звездите.
Лодка на лунен светлопад
ще засява тихо мечтите.
И в този миг на тишина--
някой някого ще очаква...
Нима поезията е жена,
огряла душата на мрака?
От погледа й вдъхновен
запалени ще са поетите!
Утрото на идващия ден
във очите им ще свети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
