Светлопад
Със залеза започва той
да потъва в хоризонта
Денят е мъдър в покой,
преди нощта да се опомни...
Тя ще спусне тъмен плащ,
обсипан със звездите.
Лодка на лунен светлопад
ще засява тихо мечтите.
И в този миг на тишина--
някой някого ще очаква...
Нима поезията е жена,
огряла душата на мрака?
От погледа й вдъхновен
запалени ще са поетите!
Утрото на идващия ден
във очите им ще свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
