Светлопад
Със залеза започва той
да потъва в хоризонта
Денят е мъдър в покой,
преди нощта да се опомни...
Тя ще спусне тъмен плащ,
обсипан със звездите.
Лодка на лунен светлопад
ще засява тихо мечтите.
И в този миг на тишина--
някой някого ще очаква...
Нима поезията е жена,
огряла душата на мрака?
От погледа й вдъхновен
запалени ще са поетите!
Утрото на идващия ден
във очите им ще свети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
