Със залеза започва той
да потъва в хоризонта
Денят е мъдър в покой,
преди нощта да се опомни...
Тя ще спусне тъмен плащ,
обсипан със звездите.
Лодка на лунен светлопад
ще засява тихо мечтите.
И в този миг на тишина--
някой някого ще очаква...
Нима поезията е жена,
огряла душата на мрака?
От погледа й вдъхновен
запалени ще са поетите!
Утрото на идващия ден
във очите им ще свети.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
