"Свобода"

Отворих му тефтера,

беше точно вчера.

Най-отгоре виждам стих

с красноречивото заглавие:

"На моята любима"...

Сърцето ми въздъхна

за миг усетих го, че спира,

нима за пръв път 

бе нарекъл ме "любима"!

Макар и не на мен в очите,

стрували са си били сълзите!

Зачетох се по страничката бледа

и стигнах аз до ред, до дума,

която света ми преобърна:

"Очи - сини океани;

очи изпълнени със нежности и нрави;

очи пълни с вълни,

измили ги светлите зори..."

Но очите ми са черни,

два гарвана проклети;

тъмни като здрач;

пълни с огън,

пълни са със страст!...

Дали ги вижда като сини той!?

Капките във вечния порой,

небето точно по обяд

или морето,

пълно със сирени...

дом прекрасен на разврат.

Защо са те с цвят различен!?

За него - грозен, нетипичен.

А коя ли ще да бъде тя?

С поглед хладен като на змия -

единствена, една

вчера, днес и след това.

Врани тъмни свободно във дома му грачат,

а той милее за канарче,

но във клетка,

завързано с панделка сатенена.

Щом любима ще ти бъде тя,

то мой любим ще бъде мойта свобода,

за която без жал ще се венчая!

Ще бъда нейна булка,

но в рая!

Ще я обичам аз дълбоко,

а тя пък нощем ще ме топли.

Ще полетя със нея на високо,

като Икар с нея до слънцето ще стигна,

където крилете мои ще загинат

и луна над мен ще се издигне...

Обичам свободата,

колкото обичам те и теб,

но тя вечно ще ми бъде вярна

като сянката на моя силует.

Б. Н.