"Свобода"
Отворих му тефтера,
беше точно вчера.
Най-отгоре виждам стих
с красноречивото заглавие:
"На моята любима"...
Сърцето ми въздъхна
за миг усетих го, че спира,
нима за пръв път
бе нарекъл ме "любима"!
Макар и не на мен в очите,
стрували са си били сълзите!
Зачетох се по страничката бледа
и стигнах аз до ред, до дума,
която света ми преобърна:
"Очи - сини океани;
очи изпълнени със нежности и нрави;
очи пълни с вълни,
измили ги светлите зори..."
Но очите ми са черни,
два гарвана проклети;
тъмни като здрач;
пълни с огън,
пълни са със страст!...
Дали ги вижда като сини той!?
Капките във вечния порой,
небето точно по обяд
или морето,
пълно със сирени...
дом прекрасен на разврат.
Защо са те с цвят различен!?
За него - грозен, нетипичен.
А коя ли ще да бъде тя?
С поглед хладен като на змия -
единствена, една
вчера, днес и след това.
Врани тъмни свободно във дома му грачат,
а той милее за канарче,
но във клетка,
завързано с панделка сатенена.
Щом любима ще ти бъде тя,
то мой любим ще бъде мойта свобода,
за която без жал ще се венчая!
Ще бъда нейна булка,
но в рая!
Ще я обичам аз дълбоко,
а тя пък нощем ще ме топли.
Ще полетя със нея на високо,
като Икар с нея до слънцето ще стигна,
където крилете мои ще загинат
и луна над мен ще се издигне...
Обичам свободата,
колкото обичам те и теб,
но тя вечно ще ми бъде вярна
като сянката на моя силует.
Б. Н.
© Божидара Николаева All rights reserved. ✍️ No AI Used