30.11.2025 г., 13:07

"Свобода"

138 0 2

Отворих му тефтера,

беше точно вчера.

Най-отгоре виждам стих

с красноречивото заглавие:

"На моята любима"...

Сърцето ми въздъхна

за миг усетих го, че спира,

нима за пръв път 

бе нарекъл ме "любима"!

Макар и не на мен в очите,

стрували са си били сълзите!

Зачетох се по страничката бледа

и стигнах аз до ред, до дума,

която света ми преобърна:

"Очи - сини океани;

очи изпълнени със нежности и нрави;

очи пълни с вълни,

измили ги светлите зори..."

Но очите ми са черни,

два гарвана проклети;

тъмни като здрач;

пълни с огън,

пълни са със страст!...

Дали ги вижда като сини той!?

Капките във вечния порой,

небето точно по обяд

или морето,

пълно със сирени...

дом прекрасен на разврат.

Защо са те с цвят различен!?

За него - грозен, нетипичен.

А коя ли ще да бъде тя?

С поглед хладен като на змия -

единствена, една

вчера, днес и след това.

Врани тъмни свободно във дома му грачат,

а той милее за канарче,

но във клетка,

завързано с панделка сатенена.

Щом любима ще ти бъде тя,

то мой любим ще бъде мойта свобода,

за която без жал ще се венчая!

Ще бъда нейна булка,

но в рая!

Ще я обичам аз дълбоко,

а тя пък нощем ще ме топли.

Ще полетя със нея на високо,

като Икар с нея до слънцето ще стигна,

където крилете мои ще загинат

и луна над мен ще се издигне...

Обичам свободата,

колкото обичам те и теб,

но тя вечно ще ми бъде вярна

като сянката на моя силует.

 

Б. Н.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидара Николаева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...