1 июл. 2010 г., 13:41

Свободна съм... до следващото Трябва...

928 0 3

Направих всичко,

което трябваше

да се направи.

 

Свободна съм –

да гледам как дъждът полива

зелените дървета

под дома ми.

 

Свободна съм –

да чувам как ромонът на

птички се смесва с

чуруликането на реката.

 

Свободна съм –

да дишам влажен въздух

от облаците,

скрили планината.

 

Свободна съм –

да се освободя от всичките

представи, които

натъпкани стоят в главата.

 

Свободна съм –

да ги прогоня като глутница

от подивели псета, които,

гладни, ровят се в ума ми.

 

И късат бели късове от мен.

Захапали ги здраво,

те влачат бели листи,

попили всичките ми мисли…

 

Свободна съм –

до следващото

Трябва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Цанева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....