Свободна съм... до следващото Трябва...
Направих всичко,
което трябваше
да се направи.
Свободна съм –
да гледам как дъждът полива
зелените дървета
под дома ми.
Свободна съм –
да чувам как ромонът на
птички се смесва с
чуруликането на реката.
Свободна съм –
да дишам влажен въздух
от облаците,
скрили планината.
Свободна съм –
да се освободя от всичките
представи, които
натъпкани стоят в главата.
Свободна съм –
да ги прогоня като глутница
от подивели псета, които,
гладни, ровят се в ума ми.
И късат бели късове от мен.
Захапали ги здраво,
те влачат бели листи,
попили всичките ми мисли…
Свободна съм –
до следващото
Трябва.
© Габриела Цанева All rights reserved.
