-Приятелю, я погледни...
ей там, зад хълма от лъжи.
Ти виждаш ли как
сътворението свети
в решетките,
които сам оплете?!
Във всеки атом,
гънка,
глътка въздух.
Във всеки лъч огряващ
и невидим.
Във звук, вълна и
в пясъчните кули,
извили сплетените песъчинки
с молекули.
В тъгата, любовта
и радостта.
В усмивката, сълзата,
в смелостта.
Не седем, а безбройни чудеса
рисували,
подреждали света
в Цяло - безобразно слято,
прекрасно,
но в ума ни непонятно!
* * *
© Искра Радева Николова Все права защищены