Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена,
така изпълнена с живот,
и вечна, и опечалена
от нихилизъм и любов.
Това съм аз, така желана -
измислена и не съвсем.
Като надежда, разлюляна
от северните ветрове.
Къде е фарът в тъмнината?
Морето с грохот се тресе.
Искрица мъничка ми трябва,
за да открия брегове.
А сянката расте в простора
и ме приканва в своя танц.
Тя - птица, скитница, умора.
Любов и вяра. Просто аз.
© Любимата Все права защищены