8 сент. 2024 г., 13:32

Сянка

491 1 0

Далеч в простора плува сянка,

която е отдавна с мен.

Това съм аз - жена и мравка,

и лъв, и пламък, и дете.

Това съм аз, така смутена,

така изпълнена с живот,

и вечна, и опечалена

от нихилизъм и любов.

Това съм аз, така желана -

измислена и не съвсем.

Като надежда, разлюляна

от северните ветрове.

Къде е фарът в тъмнината?

Морето с грохот се тресе.

Искрица мъничка ми трябва,

за да открия брегове.

 

А сянката расте в простора 

и ме приканва в своя танц.

Тя - птица, скитница, умора.

Любов и вяра. Просто аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...