8.09.2024 г., 13:32

Сянка

502 1 0

Далеч в простора плува сянка,

която е отдавна с мен.

Това съм аз - жена и мравка,

и лъв, и пламък, и дете.

Това съм аз, така смутена,

така изпълнена с живот,

и вечна, и опечалена

от нихилизъм и любов.

Това съм аз, така желана -

измислена и не съвсем.

Като надежда, разлюляна

от северните ветрове.

Къде е фарът в тъмнината?

Морето с грохот се тресе.

Искрица мъничка ми трябва,

за да открия брегове.

 

А сянката расте в простора 

и ме приканва в своя танц.

Тя - птица, скитница, умора.

Любов и вяра. Просто аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...