8.09.2024 г., 13:32

Сянка

488 1 0

Далеч в простора плува сянка,

която е отдавна с мен.

Това съм аз - жена и мравка,

и лъв, и пламък, и дете.

Това съм аз, така смутена,

така изпълнена с живот,

и вечна, и опечалена

от нихилизъм и любов.

Това съм аз, така желана -

измислена и не съвсем.

Като надежда, разлюляна

от северните ветрове.

Къде е фарът в тъмнината?

Морето с грохот се тресе.

Искрица мъничка ми трябва,

за да открия брегове.

 

А сянката расте в простора 

и ме приканва в своя танц.

Тя - птица, скитница, умора.

Любов и вяра. Просто аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...