Далеч в простора плува сянка,

която е отдавна с мен.

Това съм аз - жена и мравка,

и лъв, и пламък, и дете.

Това съм аз, така смутена,

така изпълнена с живот,

и вечна, и опечалена

от нихилизъм и любов.

Това съм аз, така желана -

измислена и не съвсем.

Като надежда, разлюляна

от северните ветрове.

Къде е фарът в тъмнината?

Морето с грохот се тресе.

Искрица мъничка ми трябва,

за да открия брегове.

А сянката расте в простора 

и ме приканва в своя танц.

Тя - птица, скитница, умора.

Любов и вяра. Просто аз.