21 мая 2009 г., 22:47

Събирах...

787 0 12

Събирах в шепите си синева,

а мразя синьото (не знам защо?!)

Крадях от птиците простор

и търсех те, и взирах се да те открия...

 

Събирах в шепите си слънчеви лъчи,

а мразя жълтото(на злобата е знак.)

Крадях от слънчовата жар,

с теб да споделя най-сладките мечти...

 

Събирах в шепите си капки дъжд,

че исках жаждата си с тях да утоля.

Крадях от времето си. (Не! Не ме е страх!)

Дори да изгоря в най-страшния пожар!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...