Събирах в шепите си синева,
а мразя синьото (не знам защо?!)
Крадях от птиците простор
и търсех те, и взирах се да те открия...
Събирах в шепите си слънчеви лъчи,
а мразя жълтото(на злобата е знак.)
Крадях от слънчовата жар,
с теб да споделя най-сладките мечти...
Събирах в шепите си капки дъжд,
че исках жаждата си с тях да утоля.
Крадях от времето си. (Не! Не ме е страх!)
Дори да изгоря в най-страшния пожар!
© Нели All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
