21.05.2009 г., 22:47

Събирах...

786 0 12

Събирах в шепите си синева,

а мразя синьото (не знам защо?!)

Крадях от птиците простор

и търсех те, и взирах се да те открия...

 

Събирах в шепите си слънчеви лъчи,

а мразя жълтото(на злобата е знак.)

Крадях от слънчовата жар,

с теб да споделя най-сладките мечти...

 

Събирах в шепите си капки дъжд,

че исках жаждата си с тях да утоля.

Крадях от времето си. (Не! Не ме е страх!)

Дори да изгоря в най-страшния пожар!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...