21.05.2009 г., 22:47

Събирах...

780 0 12

Събирах в шепите си синева,

а мразя синьото (не знам защо?!)

Крадях от птиците простор

и търсех те, и взирах се да те открия...

 

Събирах в шепите си слънчеви лъчи,

а мразя жълтото(на злобата е знак.)

Крадях от слънчовата жар,

с теб да споделя най-сладките мечти...

 

Събирах в шепите си капки дъжд,

че исках жаждата си с тях да утоля.

Крадях от времето си. (Не! Не ме е страх!)

Дори да изгоря в най-страшния пожар!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...