4 авг. 2010 г., 13:01

Съдбата на живота

747 1 1

Ден след ден светът се свива,

няма вече светлина;

а животът си отива,

край ли е, или съдба.

 

Този ден дали е близо,

ден на мъки и тъга,

в който всички ще се молим:

- „Боже наш, спаси света”.

 

Виновни ли сме ние?

За нашата съдба,

съдбата на живота,

 и всичките неща,

с които сме грешили

пред Бога и света,

но молим те, прости ни,

спаси ни от смърта!.

 

Хора, стига с тез тревоги,

всичко просто е лъжа!

Нека смелостта ни води,

да се борим със страха!

  

Няма Бог да ни убие,

ни природните стихии,

най-голямата опасност

просто сме самите ние!.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Кеков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е Никола Харесах го и съм съгласна с теб .

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...