Ден след ден светът се свива,

няма вече светлина;

а животът си отива,

край ли е, или съдба.

Този ден дали е близо,

ден на мъки и тъга,

в който всички ще се молим:

- „Боже наш, спаси света”.

Виновни ли сме ние?

За нашата съдба,

съдбата на живота,

 и всичките неща,

с които сме грешили

пред Бога и света,

но молим те, прости ни,

спаси ни от смърта!.

Хора, стига с тез тревоги,

всичко просто е лъжа!

Нека смелостта ни води,

да се борим със страха!

Няма Бог да ни убие,

ни природните стихии,

най-голямата опасност

просто сме самите ние!.