4.08.2010 г., 13:01

Съдбата на живота

746 1 1

Ден след ден светът се свива,

няма вече светлина;

а животът си отива,

край ли е, или съдба.

 

Този ден дали е близо,

ден на мъки и тъга,

в който всички ще се молим:

- „Боже наш, спаси света”.

 

Виновни ли сме ние?

За нашата съдба,

съдбата на живота,

 и всичките неща,

с които сме грешили

пред Бога и света,

но молим те, прости ни,

спаси ни от смърта!.

 

Хора, стига с тез тревоги,

всичко просто е лъжа!

Нека смелостта ни води,

да се борим със страха!

  

Няма Бог да ни убие,

ни природните стихии,

най-голямата опасност

просто сме самите ние!.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Кеков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е Никола Харесах го и съм съгласна с теб .

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....