Aug 4, 2010, 1:01 PM

Съдбата на живота

  Poetry » Other
748 1 1

Ден след ден светът се свива,

няма вече светлина;

а животът си отива,

край ли е, или съдба.

 

Този ден дали е близо,

ден на мъки и тъга,

в който всички ще се молим:

- „Боже наш, спаси света”.

 

Виновни ли сме ние?

За нашата съдба,

съдбата на живота,

 и всичките неща,

с които сме грешили

пред Бога и света,

но молим те, прости ни,

спаси ни от смърта!.

 

Хора, стига с тез тревоги,

всичко просто е лъжа!

Нека смелостта ни води,

да се борим със страха!

  

Няма Бог да ни убие,

ни природните стихии,

най-голямата опасност

просто сме самите ние!.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Кеков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е Никола Харесах го и съм съгласна с теб .

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...