8 февр. 2018 г., 19:25

Сълза за клетника

838 5 10

Разхълцана и с тягостно вълнение
от погледа към просещ инвалид,
изрича дама честното си мнение
от неговия тъй отблъскващ вид.

 

"О, ужас! Дрехи толкова вмирисани!
Коса сплъстена! Явно е въшлив!
Погледна ли го – ах, направо втриса ме!
Защо не се измие с "Палмолив"?

 

За "Ариел" не стига ли просията
или самобръсначка от "Жилет"?
Да мине тези дрипи със ютията
и да си купи столче занапред...

 

Така, приседнал на цимент, какво ли е?
Ще го полазят мравки, може би!
Ах, бога ми! Тресе ме главоболие
от тези незначителни съдби...

 

Ух, гледай! И ръка протяга грешникът!
Докосна ми красивото палто!
Ако бълхите плъзнат ми из дрешника -
не бих се никак чудила защо...

 

Какво ме гледаш? Вадя си салфетката,
че твойта скръб така ме съкруши.
Сълза проляла е мадам за клетника!
Сълза за всички страдащи души!"

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Влади! Преживяно е наяве, а не е просто поетична идея!
  • Благодаря ти, Любо! Стихът ми е писан под непосредственото въздействие от реална случка! Благодаря ти, Василке! "Сълзата" на въпросната мадам не е скръб, а диагноза! Благодаря и на теб, Роси! Надеждата умирала последна, тъй че ще я задържа до мига на издъхването й! Благодаря, Мария! Социалната поезия ми остана последното кътче, където да изпитвам съвестта си, надявайки се, че ще остане жива до последния ми ден! Маргарита, сит на гладен трудно хваща вяра - с което потвърждавам правдивото ти заключение! Благодаря и на теб, Нина! И накрая - бъдете благословени всички, които откликнахте на този стих!
  • Въздействащо!
  • Направо ме разби! Но, реалистично е такова мислене за човек, който не знае липси!
  • Бог ти е дал дарба, голяма колкото сърцето ти! Възхищавам се на твоята силно въздействаща социална поезия!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....