8.02.2018 г., 19:25

Сълза за клетника

839 5 10

Разхълцана и с тягостно вълнение
от погледа към просещ инвалид,
изрича дама честното си мнение
от неговия тъй отблъскващ вид.

 

"О, ужас! Дрехи толкова вмирисани!
Коса сплъстена! Явно е въшлив!
Погледна ли го – ах, направо втриса ме!
Защо не се измие с "Палмолив"?

 

За "Ариел" не стига ли просията
или самобръсначка от "Жилет"?
Да мине тези дрипи със ютията
и да си купи столче занапред...

 

Така, приседнал на цимент, какво ли е?
Ще го полазят мравки, може би!
Ах, бога ми! Тресе ме главоболие
от тези незначителни съдби...

 

Ух, гледай! И ръка протяга грешникът!
Докосна ми красивото палто!
Ако бълхите плъзнат ми из дрешника -
не бих се никак чудила защо...

 

Какво ме гледаш? Вадя си салфетката,
че твойта скръб така ме съкруши.
Сълза проляла е мадам за клетника!
Сълза за всички страдащи души!"

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Влади! Преживяно е наяве, а не е просто поетична идея!
  • Благодаря ти, Любо! Стихът ми е писан под непосредственото въздействие от реална случка! Благодаря ти, Василке! "Сълзата" на въпросната мадам не е скръб, а диагноза! Благодаря и на теб, Роси! Надеждата умирала последна, тъй че ще я задържа до мига на издъхването й! Благодаря, Мария! Социалната поезия ми остана последното кътче, където да изпитвам съвестта си, надявайки се, че ще остане жива до последния ми ден! Маргарита, сит на гладен трудно хваща вяра - с което потвърждавам правдивото ти заключение! Благодаря и на теб, Нина! И накрая - бъдете благословени всички, които откликнахте на този стих!
  • Въздействащо!
  • Направо ме разби! Но, реалистично е такова мислене за човек, който не знае липси!
  • Бог ти е дал дарба, голяма колкото сърцето ти! Възхищавам се на твоята силно въздействаща социална поезия!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...