Сълзите на хляба
Хляба си месиш със сълзи, майчице.
Ти за мене недей да трептиш -
аз мога и хляб да не ям.
Залък след залък съдбата горчива е,
ала е сладък шепотът див
на крилете в душата ми.
Като си ме отгледала птица волна,
що ще рониш сълзи за мен?
Що не ме пуснеш да бъда свободна?
Аз ще се връщам при теб - ти си храм,
ти си свидна и родна.
И не съм за себе си чужда,
все едно, че сама ще летя.
Е, какво пък, от хляба ти
ще опитам, когато умра...
... на майка ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гери Михайлова Все права защищены
