Сълзите на хляба
Хляба си месиш със сълзи, майчице.
Ти за мене недей да трептиш -
аз мога и хляб да не ям.
Залък след залък съдбата горчива е,
ала е сладък шепотът див
на крилете в душата ми.
Като си ме отгледала птица волна,
що ще рониш сълзи за мен?
Що не ме пуснеш да бъда свободна?
Аз ще се връщам при теб - ти си храм,
ти си свидна и родна.
И не съм за себе си чужда,
все едно, че сама ще летя.
Е, какво пък, от хляба ти
ще опитам, когато умра...
... на майка ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Михайлова Всички права запазени
