Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16 12
Mar 7, 2008, 5:23 PM

Сълзите на хляба 

  Poetry » White poetry
1779 0 5

Хляба си месиш със сълзи, майчице.

Ти за мене недей да трептиш -

аз мога и хляб да не ям.

Залък след залък съдбата горчива е,

ала е сладък шепотът див

на крилете в душата ми.

Като си ме отгледала птица волна,

що ще рониш сълзи за мен?

Що не ме пуснеш да бъда свободна?

Аз ще се връщам при теб - ти си храм,

ти си свидна и родна.

И не съм за себе си чужда,

все едно, че сама ще летя.

Е, какво пък, от хляба ти

ще опитам, когато умра...

 

                             ... на майка ми...

© Гери Михайлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??