Докосваш ме със хладните си пръсти,
в прегръдката телата ни се сливат -
в очакване болезнено настръхвам,
а устните ти нежно ме попиват...
В ръцете ти съм късче топъл восък-
разтапям се в целувката ти страстна.
В морето от безумие се нося...
Желая те... Желая те ужасно...
А в следващия миг съвсем изгарям,
във тебе до частица се изгубвам...
Въздъхвам... и очите си отварям -
сама съм и отново те сънувам!
© Мартина Стоилова Все права защищены
бялото не го ли намери?