18 сент. 2006 г., 23:00

Сън 

  Поэзия
855 0 12
Лениво вълните докосват брега,
морето притихна, завито с лунна светлина…
В моите сълзи се огледаха звезди,
ветрец погали разпилените ми коси…

В миг видях – пред мен стоеше ти!
Звездите бяха твоите очи,
ветрецът – нежното ти дихание.
Събудих се – бях сама, но с твоето ухание…

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??