Laska (Ласка Александрова)
854 13625
Sep 18, 2006, 11:00 PM

Сън 

  Poetry
4.7 / 6
927 0 12
Лениво вълните докосват брега,
морето притихна, завито с лунна светлина…
В моите сълзи се огледаха звезди,
ветрец погали разпилените ми коси…
В миг видях – пред мен стоеше ти!
Звездите бяха твоите очи,
ветрецът – нежното ти дихание.
Събудих се – бях сама, но с твоето ухание…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Random works
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова) Докато стана тишина
    Докато стана тишина
  • Odir (Peter Wolf) Drone XI.I.2019
    Sometimes, when I can't sleep The shades around whisper in my ear; A neverending sorrow in a pointle...
  • BlackWizard (Joakim from the grave) The righteous path
    Die and walk among the mighty horror, lead to astray that unholy terror. Spread the word through ser...
  • Burns Dive
    We brave uncharted waters on boat with crumpled sails We float where it is hotter but that's another...

More works »