Сън
Лениво вълните докосват брега,
морето притихна, завито с лунна светлина…
В моите сълзи се огледаха звезди,
ветрец погали разпилените ми коси…
В миг видях – пред мен стоеше ти!
Звездите бяха твоите очи,
ветрецът – нежното ти дихание.
Събудих се – бях сама, но с твоето ухание…
морето притихна, завито с лунна светлина…
В моите сълзи се огледаха звезди,
ветрец погали разпилените ми коси…
В миг видях – пред мен стоеше ти!
Звездите бяха твоите очи,
ветрецът – нежното ти дихание.
Събудих се – бях сама, но с твоето ухание…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
благодаря ви!
