18.09.2006 г., 23:00 ч.

Сън 

  Поезия
790 0 12
Лениво вълните докосват брега,
морето притихна, завито с лунна светлина…
В моите сълзи се огледаха звезди,
ветрец погали разпилените ми коси…

В миг видях – пред мен стоеше ти!
Звездите бяха твоите очи,
ветрецът – нежното ти дихание.
Събудих се – бях сама, но с твоето ухание…

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??