Сънена поляна
Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен.
Главички слънчогледите надигат.
В душата ми е тъжна, златна есен.
За страстните мечти светът е тесен.
Пристъпям. Босонога пленница съм
на нежните треви тъй сънени...
Очите си измивам с девствена роса.
Поляната е сънена, а сякаш вика.
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен.
Главички слънчогледите надигат.
В душата ми е тъжна, златна есен.
За страстните мечти светът е тесен.
Пристъпям. Босонога пленница съм
на нежните треви тъй сънени...
Очите си измивам с девствена роса.
Поляната е сънена, а сякаш вика.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Спасова Все права защищены
