dara33 (Лили Спасова)
78 225
27.01.2005 г., 11:52 ч.

Сънена поляна 

  Поезия
1100 0 2
Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен.
Главички слънчогледите надигат.
В душата ми е тъжна, златна есен.
За страстните мечти светът е тесен.
Пристъпям. Босонога пленница съм
на нежните треви тъй сънени...
Очите си измивам с девствена роса.
Поляната е сънена, а сякаш вика.

© Лили Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си го обичам това стихче. Радвам се, че си я усетила такава поляната истиска и мамеща... Благодаря ти мило момиче.
  • Толкова е...живо. Сякаш и аз съм на тази поляна. Браво, Лили!
Предложения
: ??:??