Jan 27, 2005, 11:52 AM

Сънена поляна

Poetry

1.4K 0 2

Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен.
Главички слънчогледите надигат.
В душата ми е тъжна, златна есен.
За страстните мечти светът е тесен.
Пристъпям. Босонога пленница съм
на нежните треви тъй сънени...
Очите си измивам с девствена роса.
Поляната е сънена, а сякаш вика.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dara33 (Лили Спасова)

Много си го обичам това стихче. Радвам се, че си я усетила такава поляната истиска и мамеща... Благодаря ти мило момиче.

2005-01-27T14:57:04+02:00
Далия (Далия)

Толкова е...живо. Сякаш и аз съм на тази поляна. Браво, Лили!

2005-01-27T12:57:24+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0