Със „Мечо Пух”...
1.8K
0
36
Със „Мечо Пух”...
Остра като жило. Вездесъща.
Косите ти – от лятото – осили.
Пропъждам те, но връщаш се могъща.
Прегръщаш зима. В зноя все се криеш.
Нецъфнала. Негрейнала. Немоя.
Безмълвна, а отекваш като ехо.
Пó призрачна от „Призракът на Гоя”.
Нозете ти – нозе на цвете крехко.
И цяла нощ в съня ми все подскачаш.
А денем на тавана, знам, се криеш.
Ти, Пепеляшке моя, Палечке, мучача,
рисувам те, но залезът те трие.
И тази нощ таван са ми звездите.
Поклащаш се и риташ със крачета.
По дланите ти – детство неумито.
Със „Мечо Пух” те чакам. Цяла вечност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
